Община Гулянци

В Долни Вит възраждат традиционното честване на Трифон Зарезан

Тази година Клубът на пенсионера и Клубът на хората с увреждания в с. Долни Вит обединиха вдъхновението и енергията си, за да организират общо честване на Трифон Зарезан.

Празника откри Биянка Иванова, организатор културни дейности към двата клуба. Тя пожела да е устойчива традицията и да се предава и занапред от поколение на поколение. Пременени в народни носии участниците в празника се отправиха към дома на своя съселянин Тодор Георгиев да зарежат ритуално лозята. Шествието водеха Захарин Янчев - Трифон Зарезан и Борислав Нанков – избран за Цар на виното. Преди зарязването Тодор Георгиев отправи молитва от името на всички: „Да има здраве, да раждат лозята, да има грозде за децата и руйно вино за стопаните!”. Мъжете отрязаха по пръчка от лозите и поляха с вино, както повелява традицията. Празникът продължи с хоро в центъра на селото и дружна веселба в салона. Певческа група „Настроение” при читалището създаде настроение с китка свои изпълнения. По късно край общата трапеза се проведе дегустация на вина на местни майстори. Специално жури с председател Ваньо Хайгъров от Лозаро-винарския институт в град Плевен определи най-добрите сред най-добрите. В надпреварата участваха около десетина местни майстори – винари със своя продукция. Първото място в конкурса си поделиха Пламен Коканов и Царят на лозята – Борислав Нанков. На второ място журито класира Анатоли Нягов. Трета награда бе връчена на единствения участник с бяло вино – Милена Иванова. Четвърти в класацията за най-добро вино се наредиха Тодор Георгиев, Маруся Тодорова и Галя Хайгърова. Всички бяха удостоени с диплом за добър винар, а призовите места получиха и награди. Празникът в Долни Вит продължи до късния следобед с много музика, веселие и кръшни хора.

            Биянка Иванова и Захарин Янчев разказаха, че Трифон Зарезан винаги е бил почитан празник в Долни Вит, но от много години не е честван така дружно. Тъжно е, че лозя на полето отдавна няма, останали са само трима стопани, които все още гледат винени и десертни сортове на баира. Другите имат в дворовете си. Важното е, че всички те не са загубили тръпката да се грижат за земята, да се радват на плода ѝ и да произвеждат собствено вино – чисто, бистро и мераклийско.